монолог на сребролюбеца

Парите шумят, подрънкват, клокочат.
Парите са моята тайна любов.
Дълбоко ги вдишвам. И бавно. Нарочно.
Парите. За тях съм на всичко готов.
Парите са моята майчица свята,
бащицата, най-върховитият бог.
Парите са прешлените по гръбнака
на безгръбначното ми същество.
Парите в банкноти, монети и карти.
Парите - врата към широкия свят,
към свобода, към щастлива анархия.
Не ми се прави на духовно богат...
Вържи си душата във носната кърпа,
стегни я във възел и забрави.
Душата, приятел, е болка загърбена
за мене. Душата не струва пари.
Заплюй ги поетите. Овчи създания.
В сълзИ и сополи се давят докрай.
С душите напред и с неземно страдание
разтягат локуми за някакъв рай.
Подай им монетка и те я превръщат
в езически идол - в огромна луна.
Банкнотите - в книги, не в лъскави къщи,
а с кредитни карти купуват тъга.
Животът е хубав. Парите са чудо.
Вържи си душата, приятел. Ела.
Обичам парите безумно. До лудост.
Защо ли ми трябва два грама душа...