Посрещане на Кралицата

Бохеми, напълнете чашите!
Оркестърът да свири туш!
Кралицата на веселбата ви
се появява... Не на уж.

Лакеите я носят
на ръце,
а тя е гола като Истина.
Венец цветя в косите и
сърце...
Останалото е измислица.

Oстаналото е фантазия
на палави, гуляещи поети.
Очите пълни, а ръцете празни.
Измислени са всичките куплети.

Кралицата пристига,
няма време!
Пълнете чашите,
с каквото има.
И нека глътките да са големи.
Оркестърът да свири туш!
Свалете гримА!

Презентация На Тъмния Балкански Субект

Аз съм тъмен балкански субект.
Триста дявола имам в очите,
разнебитен трамвай за сърце
със местенце за никой и всички.

С чифт цървули и празни ръце
европейски живея и плащам.
Не ме питайте как и къде...
В пълна тайна, по моя си начин.

Бих си дал даже средния пръст
(ако зная, че това ще помогне)
за две хубави думи на кръст
от света. И до гроб ще ги помня.

Аз съм тъмен балкански субект.
И не ми се чуди на очите...
Триста дявола във пирует.
И цървули в усмивка пробити.

На Човека В Мен

Не позволявай на омразата да те разнищи
и да остане само спомен от душата ти.
Не позволявай да те мачка НИЩОТО.
Бъди висок и горд, приятелю.

Не позволявай мъката да те направи
развалина, да те порути до основи.
Тури й пепел на тъгата. Не забравяй,
че принципите често са окови.

Не позволявай на врага да те познава,
не позволявай също на съюзника.
И научи ръката си да дава,
преди да вземе. Не презирай чуждите,
а само ги отдалечавай. Внимателно...
Оставяй си пространство.
Не позволявай да си слаб, приятелю,
дори, когато си във странство.
Храни се само със храни отбрани
и пий отбрани питиета.
Недей препива и не се прехранвай,
поддържай си ума с диета.

Не позволявай на омразата да те погуби.
Защото само ти си ми останал,
Човеко в мен. Ръцете стават груби,
краката ти са целите във рани...
Не позволявай...
Трябва да останеш.

Ще се омъжиш ли за мен, Жанин

Жанин,
ти си най-скъпото удоволствие,
което имам,
струваш ми
500 долара седмично,
защото ме посещаваш
в петък, събота, неделя,
вторник и сряда.
В понеделник и четвъртък
почивам.
И мисля за теб.
Как шепнеш междуметия
с очи притворени
между оргазмите на слънцето.
Как вдишвам и издишвам,
как живея,
когато съм със тебе.
Как кожата ти свети във сумрака
на моето очакване,
как скърцат стълбите, когато
си тръгваш.
Как понякога
забравям,
че си на повикване
и ти купувам гербери,
билет за кино,
кутия със бонбони
на сърца
или бутилка
скъпо вино,
а ти се смееш
с отметната назад глава
и казваш, че съм странен
и опасен.

Ще се омъжиш ли за мен,
Жанин?

Последно

Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят
и ще ми хвърлят рохка пръст отгоре?
Или ще галят щърбите лопати,
преди да им поръчат нови гробове?
Дали роднините ще поделят наследството
без да си бъркат по очите?
Или заради 3 пробити тенджери
ще се намразят... Скритите
послания в тетрадките ми ще намерят ли
децата на децата на децата ми,
ще видят ли петната по тефтерите
със стиховете, на които съм заплакала,
разтърсвана от болка и носталгия,
и от любов към моите палачи...
Лопатите копаят... Катафалката
ме чака на летището... Да чака...
Когато циганите РАЗРЕВАТ ЦИГУЛКИТЕ
и гробището се разкаля от сълзите им,
а мъртвите запеят под качулките
от мрамор и от всякакви гранити,
ще дойда горда, млада и студена
и мястото до мен ще е свободно,
на него гордостта ми ще приседне
и ще ме пази от приятели и Бога.

Letter To Prince Charming

Letter
To: Prince Charming
From: The Sleeping Beauty

Prince,
Because I don’t live in a fairytale,
But in the ugly image of Reality.
Because your horse’s hoofs are damaged,
And I got tired of pretending to be sleeping,
Because you kissed all the beauties,
That you met on your way,
(and on the highways)
Because… even asleep I’m not dumb.
So, Prince, there is no point of you arriving.
I married the brother of the farrier,
He is a blacksmith. Of happiness. Not a puff.
And he does not communicate with other fairytales.
Don’t even think of sharpening you sword.
He’s a blacksmith and he is a tough one.
The fairytale ended a long time ago.
For you - I don’t give a rat’s ass anymore.

Sincerely,
The Sleeping Beauty

Писмо от Спящата Красавица До Принца

до Принца На Приказките
от Спящата Красавица В Реала

Принце,

Понеже вече не живеея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,

няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица