Посрещане на Кралицата

Бохеми, напълнете чашите!
Оркестърът да свири туш!
Кралицата на веселбата ви
се появява... Не на уж.

Лакеите я носят
на ръце,
а тя е гола като Истина.
Венец цветя в косите и
сърце...
Останалото е измислица.

Oстаналото е фантазия
на палави, гуляещи поети.
Очите пълни, а ръцете празни.
Измислени са всичките куплети.

Кралицата пристига,
няма време!
Пълнете чашите,
с каквото има.
И нека глътките да са големи.
Оркестърът да свири туш!
Свалете гримА!

Презентация На Тъмния Балкански Субект

Аз съм тъмен балкански субект.
Триста дявола имам в очите,
разнебитен трамвай за сърце
със местенце за никой и всички.

С чифт цървули и празни ръце
европейски живея и плащам.
Не ме питайте как и къде...
В пълна тайна, по моя си начин.

Бих си дал даже средния пръст
(ако зная, че това ще помогне)
за две хубави думи на кръст
от света. И до гроб ще ги помня.

Аз съм тъмен балкански субект.
И не ми се чуди на очите...
Триста дявола във пирует.
И цървули в усмивка пробити.

На Човека В Мен

Не позволявай на омразата да те разнищи
и да остане само спомен от душата ти.
Не позволявай да те мачка НИЩОТО.
Бъди висок и горд, приятелю.

Не позволявай мъката да те направи
развалина, да те порути до основи.
Тури й пепел на тъгата. Не забравяй,
че принципите често са окови.

Не позволявай на врага да те познава,
не позволявай също на съюзника.
И научи ръката си да дава,
преди да вземе. Не презирай чуждите,
а само ги отдалечавай. Внимателно...
Оставяй си пространство.
Не позволявай да си слаб, приятелю,
дори, когато си във странство.
Храни се само със храни отбрани
и пий отбрани питиета.
Недей препива и не се прехранвай,
поддържай си ума с диета.

Не позволявай на омразата да те погуби.
Защото само ти си ми останал,
Човеко в мен. Ръцете стават груби,
краката ти са целите във рани...
Не позволявай...
Трябва да останеш.

Ще се омъжиш ли за мен, Жанин

Жанин,
ти си най-скъпото удоволствие,
което имам,
струваш ми
500 долара седмично,
защото ме посещаваш
в петък, събота, неделя,
вторник и сряда.
В понеделник и четвъртък
почивам.
И мисля за теб.
Как шепнеш междуметия
с очи притворени
между оргазмите на слънцето.
Как вдишвам и издишвам,
как живея,
когато съм със тебе.
Как кожата ти свети във сумрака
на моето очакване,
как скърцат стълбите, когато
си тръгваш.
Как понякога
забравям,
че си на повикване
и ти купувам гербери,
билет за кино,
кутия със бонбони
на сърца
или бутилка
скъпо вино,
а ти се смееш
с отметната назад глава
и казваш, че съм странен
и опасен.

Ще се омъжиш ли за мен,
Жанин?

Последно

Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят
и ще ми хвърлят рохка пръст отгоре?
Или ще галят щърбите лопати,
преди да им поръчат нови гробове?
Дали роднините ще поделят наследството
без да си бъркат по очите?
Или заради 3 пробити тенджери
ще се намразят... Скритите
послания в тетрадките ми ще намерят ли
децата на децата на децата ми,
ще видят ли петната по тефтерите
със стиховете, на които съм заплакала,
разтърсвана от болка и носталгия,
и от любов към моите палачи...
Лопатите копаят... Катафалката
ме чака на летището... Да чака...
Когато циганите РАЗРЕВАТ ЦИГУЛКИТЕ
и гробището се разкаля от сълзите им,
а мъртвите запеят под качулките
от мрамор и от всякакви гранити,
ще дойда горда, млада и студена
и мястото до мен ще е свободно,
на него гордостта ми ще приседне
и ще ме пази от приятели и Бога.